Saints Cyril and Methodius 

Икона "Св.св. Кирил и Методий", Ст. Доспевски, Пазарджик, ХІХ в.

“СВ СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ – СЪПОКРОВИТЕЛИ НА ЕВРОПА”

(Непознати колекции на НИМ), 22 февруари – ноември 2006 г.

http://www.historymuseum.org

Изложбата се посвещава на делото на Братята просветители и техните ученици. В нея се показват малко известни колекции на християнското изкуство от фонда на Националния исторически музей. Експозицията съдържа над 80 паметника на църковната култура, с акцент върху онези от тях, които са свързани с мисията на Светите братя и техните ученици – св. Седмочисленици. Сред най-значимите са иконата на св. св. Кирил и Методий от Станислав Доспевски, дарохранителница от 1833 г. (сребро с позлата) с изображенията на св.Седмочисленици от Охридския манастир “Св. Наум”, мощехранителници на св. Климент, букварчето, наредено от Пенчо Славейков, и редица старопечатни книжчици, които се показват за първи път пред публика.

-------------------- ---------------------------------- ----------------------

The invention and the dissemination of literacy and books in the then spoken Bulgarian language is one of the most significant facts in the political and cultural history of Bulgaria and Eastern Europe. This event is associated with the names of Constantine Cyril the Philosopher and his brother Methodius who invented the earliest Bulgarian alphabet and translated the principal books of the Christian doctrine into the Christian ideological and theoretical heritage.

The scarce historical sources, all of which of West European and Old Bulgarian origin, report that the two brothers were born in Thessalonica, sons of a noble Byzantine family of Slav-Bulgarian lineage. Having received good education, they both made a fast career in the 9th century Byzantine administration. In the early 50s of the 9th century, however, a strange volte-face, by all researchers' accounts, occurred in their life. They retired voluntarily from active social life to seclusion in a monastery where, in the course of several years, they succeeded in devising the Old Bulgarian alphabet and translating part of the liturgical books into Old Bulgarian.

It is not fortuitous that the historians describe this step as being 'strange'. In those days no one needed the Old Bulgarian alphabet and books. For a few more years Bulgaria was to remain a pagan country, whereas the small number of Slavs back in Byzantium had long before been converted to Christianity. The motivation of the two brothers' Christian missionary zeal, as Christian historians saw it, was meant to facilitate the spread and the faster adoption of the Christian faith by the Slav peoples. This could only partly be true for the simple reason that the Byzantine political minds were perfectly aware that the Greek language in public worship was a powerful means for their influence on the Slavs both within the empire and beyond its borders. They would have never allowed and, indeed, they did not, that the Old Bulgarian language be transferred to Bulgaria nor that it be used in the empire. It is then difficult to believe that those two men, occupying high positions and having excellent career opportunities, would possibly abandon everything for the sake of some dubious contentment to indulge themselves in something that stands no chance to be put into practice ever.

Therefore, the assumption of some West European researchers for some preliminary agreement between khan Boris and the two brothers resting on their shared sense of duty to the Bulgarian people, does not seem most unlikely. Reconstruction of the events along these lines suggests that Boris conceived the idea of adopting Christianity at the very beginning of his reign (it truly, coincided with Cyril and Methodius's retiring to a monastery) but he was afraid to take immediate steps in that direction, mainly because he anticipated a threat of this act producing a negative effect on the yet not so strong Bulgarian ethnos. Both brothers committed themselves to inventing the weapon, which would eliminate that threat, and to bringing it in conformity with the laws of the time. For, the invention of the Old Bulgarian alphabet and its introduction in church and state usage could not, in itself, meet the cause of curbing the danger of nationality erosion. In medieval Europe at that time, both in the East and in the West, the so-called trilingual dogma predominated in full swing. According to it the Christian faith could be practiced only in the three languages blessed by God: Hebrew, Latin and Greek. Without the supreme priesthood of Europe, the papacy and the patriarchal in Constantinople sanctioning the Old Bulgarian letters and books, they would have automatically been declared a heresy and the Bulgarians, who had adopted them, heretics. From an international angle this would have certainly detracted a lot from the advantages of Christianization and would have placed Bulgaria and the Bulgarians in an even less favorable position.

The scanty information about those times dose not actually allow to determine with certainty the motivation and the feelings of the dramatis personae concerned. It is, however, a fact that the events have developed according to the above scenario.

In 862 AD Rostislav, the Grand prince of Moravia, who had also anticipated danger for his people from the Christian faith being taught by German priests in Latin, asked the Byzantine emperor to send over Slavonic language preachers. Just at that time the Old Bulgarian language was rather close to all dialects in the family of Slavonic languages. The flexible political leadership of Byzantium sensed an unforeseen opportunity to come into good position in a Central European country, a position it had never had to that date. This prompted Byzantium not to hesitate at the sanctity of the trilingual dogma. With the permission and blessing of the emperor and the patriarch, Cyril and Methodius were sent to Great Moravia where they embarked on organizing not only Slavonic liturgy and the translation of new books, but also on founding schools teaching the new alphabet. The mission of the two brothers faced the fierce resistance of the German clergymen. The latter's attempts to keep the positions of liturgy in Great Moravia being conducted in the native language were encouraged only by the benevolence of the Great Moravian prince. To their own surprise, Pope Hadrian II (867- 872), backed up the idea of Slavonic liturgy for circumstantial political reasons. Cyril died in Rome in 869 AD and Methodius was consecrated as a bishop of Pannonia. Intrigues made by German clergymen sent him into exile to Elvangen. Upon his release by Pope John VIII, Methodius got promoted to the archbishop's order. The Slavonic liturgy received another sanction by the pope.

Boris who kept a close eye on the titanic struggle of the two brothers did not miss to send a few Bulgarians, the sons of noble families, to the school of Methodius. That was a well-timed step for, despite the canonical recognition attained, shortly after Methodius's death in 885 AD, the whole work on the Slavonic liturgy and the Slavonic script was on the brink of complete failure. The pope declared the election of the new Slavonic archbishop Gorazd illegal and void. Slavonic liturgy was banned from the churches. Methodius's disciples, about 200 of them, were arrested, imprisoned and later sold into bondage. Those of the disciples who were Bulgarian nationals - Clement, Nahum, Angelarius, Laurentius and Gorazd were deported to Bulgaria. Later, some of the survivors who had been sold as slaves, led by Constantine the Priest, also returned to Bulgaria, redeemed by Orthodox merchants.

The Bulgarian ruler teamed up with the flock of Cyril and Methodius's disciples to draw up a plan for the gradual replacement of Greek in church service and in state matters with Old Bulgarian. Due to the absence of enlighteners and books this plan was to be implemented for years on end.

Boris's generous financial and political support helped Cyril and Methodius's disciples set up several training centers for Bulgarian clergymen and men of letters. They were taught there in their native tongue. Constantine proved particularly active in the capital city of Pliska, while Clement concentrated on Ohrida. Not only did he educate 3 500 followers for a short time, but also simplified the alphabetical script and called it Cyrillic, in honor of his teacher. This is, as a matter of fact, the alphabet used to this day by the peoples dwelling in the territories from the Pacific Ocean to Central Europe: Bulgarians, Russians, Ukrainians, Byelorussians and Serbians, as well as the nationals of the Republic of Macedonia.

After eight years of strenuous preparation of the Bulgarian clergy and their mastering the Old Bulgarian literary language, in 893 AD the general assembly of the nation, specially convened for the occasion, formally decreed the introduction of Old Bulgarian as the official language of the Bulgarian state and church. The administration of the church passed into the hands of Bulgarians. Thus, the last holdback to the establishment of a united Bulgarian nation and to its consolidation was overcome.

Extract from the book "Bulgaria Illustrated History"

Bojidar Dimitrov, PhD., Author 
Maria Nikolotva, Translator

Published by BORIANA Publishing House, Sofia, Bulgaria

НАРОДНОСТНИЯТ ПРОИЗХОД
НА КИРИЛ И МЕТОДИЙ

Здравко ДАСКАЛОВ

В-к "НАРОДЕН БУДИТЕЛ", година VIII, брой 12 (57), 1999

    Векове славистите и историците спореха от каква народност са светите Кирил и Методий. Много време водеща беше тезата, че са били гърци. Тя вече е преодоляна. Повече от историците приемат, че те са български славяни. Това съответстваше на интересите на червената диктатура, на която беше заповядано от Москва да се утвърждава славянството като водещо в българската история. Така под булото на панславизма най-добре се служеше на великоруския империализъм за господство на Балканите с по-далечна цел - ликвидиране на българската държава. Едва след 10 ноември 1989 г., когато България се откъсна от "братската" прегръдка на Москва нашите историци посмяха да кажат "еретически",  че двамата братя Кирил и Методий не само, че не са гърци, но не са и славяни! В последните години се появиха изследвания, в които се твърди, че те са били от Аспаруховите българи.  
...  
  

Основните доказателства са:  
    В пространното житие на свети Кирил, написано от свети Климент Охридски, цифрата седем и числа кратни на нея са свързани с най-важните събития в живота му. Седмицата е свещено число на българите, но не и на славяните. Окултистите в "Тайната книга" твърдят, че нашата планетна система е от седем планетни вериги, една верига се състои от седем планети, животът обикаля веригата седем пъти, една верига има седем кръга, в една планета животът преминава седем раси, една раса се състои от седем подраси, а в една подраса има седем фамилии. И в Библията цифрата седем е свързана с важни световни събития. В нея тя е употребена седемсдесет и седем пъти.  
... И за истаналите древни религии седмицата е свещена.

    От славистите пръв Дворник забелязал, че цифрата седем и кратните на нея числа са водещи в пространното житие на свети Кирил. От българските историци на този факт епизодично се спира акад. Иван Дуйчев в бележките си към това житие на св. Кирил в съставения от него сборник "Из старата българска книжнина", том първи, и акад. Александър Балан в книгата си "Кирил и Методий", том първи, разглеждайки само броя на децата на Лъв, смятайки го за "приказен", без да обсъжда защо другите важни събития от живота на св. Кирил са свързани с цифрата седем.  
В житието е посочено, че родителите на Кирил имали седем деца, той бил седмото, когато бил на седем години сънувал знаменателен сън; баща му починал, когато бил на четиринадесет години - 7 х 2; преведените на старобългарски свещени книги били осветени в Рим с участието на епископ Арсений - един от седемте епископи. Кирил почина на 42 години - 7 х 6 в 6377г.  от сътворението на света, завършващо на две поредни седмици. Той починал на 14 февруари - 7 х 2, ковчегът му бил държан седем дни преди да го погребат. Щом той е починал в 869 г след Христа и е бил на 42 години, то е роден 827 г., пак знамение - роден под знака на 7. Това означава, че Кирил предопределен да бъде велик.  
    Свързването на числото 7 и кратните му с най-важното в живота на Кирил е дълбока прадревна символика и е кодиран разказ. Доказателство, че еретическото българско християнство се е оформило под влияние на старата българска религия и не е изчезнала, а основни нейни принципи останали в светогледа на българина дори и в най-отявлените отрицатели на българското еретичество, каквито били Кирил и Методий и учениците им. Толкова били вкоренени в тях, че и те - предводителите на борбата срещу него не усещали, че продължават да мислят и действат като тангристи. Явно тангризмът, наметнал рухото на християнството съществувал в душата на българина. Затова и той волнодумно приема християнската догма и българското еретичество е наречено от Тефилакт Охридски в Пространното житие на Климент Охридски "скитското безумие", както го наричат и Скилица, Теофан и останалите византийски хронисти. Скилица разказвайки за разгрома на византийците при Ахелой от цар Симеон пише: "Вождът на скитите Симеон при това увлечен от скитското безумие и свойственото му безумие". Симеон, въпреки, че бил завършил  Магнаурската школа и гласен за глава на Българската църква не бил чужд на българското еретичество, то е било публична тайна. Потвърждава се и от Хрониката на епископ Регион за свалянето на Владимир от престола и заместването му от цар Симеон. Тогава Борис казал на последния, че ако и той постъпи като брат си, ще има същата участ.  
    Дуйчев псосчва, че символичността и условността на цифрата 7 я има и в много други стари наши паметници и че това "прави съмнително някои от числените указания на Кириловото житие". Това дава основание за цялостно преосмисляне на произхода на Кирил и Методий. А то е, че те и учениците им са били от Аспаруховите българи. Ако бяха славяни седмицата не би била така многократно употребявана в Кириловото житие, защото тя не е свещена в славянската религия. Свещена е за българите, за това е водеща в житието за да подчертае, че Кирил е бил българин без славянски примес и че е бил изключителна личност. Затова е посочено, че починал на 42 години и то в 6377 г. завършваща на две седмици. Така Климент Охридски подчертава величавото апостолско дело на Кирил и приноса му в спасяване на България от ромеизация чрез православното християнство, създавайки българската писменост, с която спасява и цялото славянство.  
    Мястото на седмицата в българската религия изясни Милош Сидеров в труда си "Блъгарянството". Той установява, че 7 символизира човек - светец, че "седмочисленици е синоним на светец", че българин означава "славещ седемте" и че религията на старите българи е била почит към седемте планети, известни тогава. Петър Добрев в книгата си "Необичайното и необикновеното в ранната българска история" пише: "В адъгската група езици се среща понятието "блъгер", означаващо цяло, съставено от седем части."  Пръв в нашата историография Милов Сидеров в книгата си "Блъгарианството, религията на седемте" обърна внимание, че във всички стари писмени паметници и извори, българите са наричани "блъгари"! И до днес в моя роден край -  Видинския , и в цяла Северозападна България - Кулско, Белоградчишко и Ломско, в селата не казват българин и българско, а "блъгарин и блъгарско".  
    Неслучайно в българския фолклор многократно се пише за седем крале у седем порти, седем (или 77) църкви, седем глави, седем златни чаши, седем синове и др. А в апокрифни български молитви се говори: "Излезнаха седем ветрове и седем огньове, различни по горещина" и още: Тръгнаха седем ангели, седем архангели, седем ножа острещи, седем свещи светещи..." и др. Тези данни ги цитира в книгата си Сидеров.  ... Българите вземайки седмолъчката за свой символ, демонстрират, че са носители на разума, за това блъгарин и седем означава едно и също, и мъдър човек. За това Св. Климент Охридски свързва всичко важно в живота на св. Кирил със седмицта, за да подчертае, че е българин и то велик.  
    В Проложното житие на Кирил е посочено, че той в Цариград е изучил гръцки, латински, сурски и еврейски. Ако беше грък не би учил гръцки, защото би му бил роден език.  
Разглеждайки съставените от Людмила Дончева-Петкова таблица на българската рунна писменост в книгата "Знаци върху археологически паметници от първото и второто българско царство" и изчерпателната систематизация  на тези знаци от Живко Аладжов по археологически паметници, върху които са изписани, установява, че св. Кирил при съставяне на глаголицата е изхождал от българските руни и че някои от тях е включил в нея. Едни направо, а други с малки изменения. От 43-те букви на глаголицата 22 са еднакви или близко подобни с тези руни, както  е с буквите а, б, г, е, з, м, н, п, р и други.  
    В българската руническа писменост се натъкваме и на друг много важен факт. Тя се намира не само върху строителни материали, сгради, крепостни стени и предмети, а повечето е изписана в църквите на Плиска, Преслав и в останалите из цяла България. Най-вече в голямата базилика в Плиска, в кръглата църква в Преслав и в останалите над 40 църкви в двете български столици. Щом в християнските църкви има рунна псименост, тя е доказателство, че те са построени много по-рано от 865 г., че са били еретически християнски църкви спрямо източното првославие. В повечето от археологическите паметници, особено в църквите, се среща,  дори се повтаря в надписите руната IYI  
Тя е със седем краища и е символ на седемте планети, известни тогава и изразява почитта към тях. Това е основата на религията на старите българи. Според Данте Алигиери, катарите, които са проповядвали в Италия "българската ерес", т.е. богомилството, са свързвали седемте планетарни сфери със седемте свободни изкуства.  
    През 1961 г. в Плиска е открита седемлъчна бронзова розета. Върху всеки лъч са вдълбани двойки рунни знаци. На обратната й страна в центърът е врязан същият знак IYI . Проф. Бешевлиев предположи, че седемте лъча представляват седемте планети.  Потвърди го електронната обработка на руните от Милов Сидеров и Емил Келерджиев. Доказателство, че старата българска религия е била космоцентрична, считайки че планентите влияят на човешкия живот.  Потвърждава го писаното от Тефилакт Охридски в Климентовото житие: "Те не знаят да служат на  Христа, служат на скитското безумие, както на Слънцето, Луната и другите звезди".  
    Явно е, че българите и като християни продължили да мислят като преди. Затова в православните църкви от след 865 г. този знак продължава да стои, за да напомня величието на седемте небесни светила и че трябва да се почитат. Че седмицата е символ на най-свещеното за българина и че тя означава висше щастие, затова и днес, когато той изживява голяма радост, и въодушевено казва: "НА СЕДМОТО НЕБЕ СЪМ".  
    Сумирайки всички събития в Кириловото житие, свързани със седмицата и кратните на нея се стига до единствения извод, че  те потвърждават записаното в Краткото житие на Кирил "Блъгарин по род, баща му беше Лъв, а майка му Мария, богати и първенци в този град". Кирил и Методий са били от старинен аристократичен български  род. Потвърждава се от казаното от Кирил на хазарския каган: "Имах дядо, много велик и славен, който седеше близо да царя. Но когато отхвърли дадената му голяма чест, той беше изгонен и отиде в чужда земя. Обеднял, там ме роди".  Произходът на Кирил е от съседна на Византи страна. Не може да бъде грък, извън Византия не е имало гръцка държава, гърците са една от многото народности в империята. Съседна на Византия държава със славяни е била само България. Дядо му е могъл да бъде само българин.  
    Маргаритов и фон Сулматал смятат, че той е живял по времето на хан Кардам и бил негов приближен, а може би и на хан Крум потомък на Куберовите българи - братът на Аспарух. И при двамата хана болярите от най-близкото обкръжение са били българи, а не славяни. Причините за изгонването на дядо му сигурно са били верски, може би е станал православен, затова във Византия е бил добре посрещнат и на наследниците му дадени високи постове. Има документ, в който е записано, че преди това хан Сабин през 766 г. е свален от престола от народен събор по верска причина. Обвинили го в предателство в полза на Византия, защото подкрепил византийския император Константин в иконоборчеството  му, смятали, че чрез това Сабин засяга националните интереси на България. Кирил завършва пред кагана: "Аз потърсих дядовата чест, но не можах да я постигна, защото съм Адамов внук." Христо Кодов, преводачът на житието, в бележките си към него намира, че това изречение е библейска алегория и няма връзка с произхода на Кирил. Напротив, той признава, че не е могъл да изпълни дадения обет да реабилитира дядовата си чест по чисто човешки причини, затова е Адамов внук.  
    В същата мисия, когато Кирил спори с юдеите и те подчертават древния си произход, че са богоизбрани народ и произлизат от Ноевия син Сим и за да го уязвят му казват "А вие не сте!" Кирил с достойнство им възразил, че Ной е имал още един син - Яфет, натътвайки: "ОТ КОГОТО СМЕ НИЕ". Под "ние" той разбира не всичхи християни, а само народа, от който той произхожда - българския. В "История славянобългарская" отец Паисий също твърди, че българите са потомци на този Ноев син. Това го потвърждава и Кръстьо Мутафчиев в книгата си: "Древната история на Балканския полуостров", том първи, уточнявайки, че българите произлизат от Арам, сина на Сима, затова те в своята прародина Месопотамия са наричани арамейски племена. Същото установи и Йордан Вълчев в книгата си: "Двете изречения на Исус Христос", в които обосновано доказва, че Христос е бил арамеец или първобългарин.  
Доц. д-р Петър Добрев в книгата си "Езикът на Аспаруховите и Куберовите българи" установява, че около 600 основни думи в нашия език са първобългарски. Това се дължи на българина св. Кирил. Да не забравяме, че от всички славянски езици само българският е аналитичен и че другите славяни нямат личното единствено число "АЗ", както и още много други специфични особености. За да съчетае така добре двата езика в едно св. Кирил ги е владеел до съвършенство, което изисква много години проучване на чуждия славянски език. Непревдоподобно е твърдението на доц. д-р Катя Симеонова в книгата й за етно-произхода на Солунските братя, че св. Кирил е взел брат си св. Методй в Хазария, защото е знаел славянски, откъдето изводът е, че той не е владеел този език. Хазарите не са били славяни, а сроден народ на българите. Езикът им не е бил славянски, а близък на българския. Не е било необходимо св. Кирил с тях да разговаря на славянски, използвайки брат си св. Методий за преводач. Водел го е със себе си, защото също като него е бил много добре догматично подготвен в източното православие и е могъл да му бъде полезен в споровете с евреите. Това е имал пред вид византисйкия император Михаил ... при изпращането с хазарската мисия, казвайки му: "Иди, като вземеш със себе си и брат си, игумена Методиа, защото вие сте солунчани, а всички солунчани говоря чисто славянски" (пространно житие на св. Методий от св. Климент Охридски). Видно е, че Кирил е знаел много добре славянски. Ако не го владееше не би бил по-късно изпратен в Моравия и не би могъл да го научи  за кратко време и на него да състави азбуката и да преведе с брат си и учениците си Светите книги. Че той е взел св. Методий не за преводач от славянски, а за да му помага в споровете се потвърждава от пространното житие на св. Методий, в което изрично е записано: "Той (Кирил) го взе за помощник!"  
    Въпросът е щом св. Кирил и св. Методий са били българи и то от древен аристократичен род, защо те не извършиха мнимото покръстване на българите през 865 г., защо не бяха в помощ на княз Борис I в епохалното му дело? Да, скриваната истина, която пръв разкри д-р Ганчо Цанов, е, че те заедно с учениците си "покръстиха" сънародниците си българи и  водеха борбата с отеческата ерес, те бяха най-близките  сътрудници на княз Борис I и съавтори на стратегията му за проваляне на плана на Византия да асимилира България чрез отказване от "скитското безумие" и приемане на православната догма за триединосъщността на Светата Троица. Те помогнаха на княз Борис така умело и гъвкаво да лавира между Цариград и Рим, да ги сблъска в безконечен спор, а той междувременно да укрепи държавата си.  
    Византия не може да прости това на св. Кирил и св. Методий, затова ТЯ ДВЕСТА ГОДИНИ МЪЛЧА ЗА ТЯХ. Едва през средата на XI век проговори, фалшифицирайки истината, че те били само нейни емисари. Прави го тогава, защото България е под нейно робство. Не е имало кой да я изобличи. Само един факт за византийската неприязън към св. Кирил и Методий. Цариградската патриаршия не ги тачи като светци, нито заедно, нито поотделно. Докато други незначителни църковни дейци с много по-малки заслуги към православието ги е обявила за такива.  
    Доводите си, че св. Кирил и св. Методий не били гърци, нито славяни, а потомци на Аспаруховите българи правя предимно от личността на първия, защото цифрата седем е водеща и често повтаряна само в неговото пространно житие. В Методиевото то липсва. Видно е, че авторът  и на двете Св. Климент Охридски, който е най-добрият им и доверен ученик, който е познавал най-добре и двамата, е счел, че св. Кирил интелектуално и духовно е превъзхождал, не по-малко достойния св. Методий. Затова в житието на първия свързва най-важните събития в живота му с цифрата седем за да го възвеличи като личност и да прослави епохалното му дело. Щом той посочва чрез това число, че св. Кирил е потомък на Аспаруховите българиа, то и брат му св. Методий е също българин.  
    Разглеждайки останалите български жития на   Кирил и Методий и наши стари извори за тях всички без изключение разказват, че те заедно с учениците си са покръстили българите, че са идвали многократно в България и са били най-добрите помощници на княз Борис във великото му дело, че той лично е покръстен от тях. Същото се твърди без изключение и в чуждите древни извори: Кристиановата, Моравската и Чехската легенда, Дукляновата хроника, Несторовата летопис и много други. Най-добре е изразено участието им в покръстването във второто житие на Наум, в което е записано: "Присъединил се към равноапостолите Кирил и Методий, които обхождаха и учеха мизийския народ, а мизите това са българите". Това го потвърждават и историците Мавро Орбини, Афемани, съвременният Петър Юхас и славистите Добър, Добровски, Востоков, Шафарик, Раич, дори гръкът Парорски. То се потвърждава и от нашите д-р Ганчо Ценов, професорите Емил Георгиев и Константин Мечев, и др. Единствено само в пространните жития на Кирил и Методий няма преки данни за апостолстването им в България. Явно те са прередактирани в Цариград.  
Завъpшвайки, смятам, че св. св. Кирил и Методий са едни от гениите на Средновековието, пратеници на Бога да помогнат на българския народ в един съдбовен за него момент за утвърждаването му на Балканите и Европа. Мнозина вярват, че България има сега три мощни чадъра, които я пазят по Божия заръка. Те са Света София, Свети Иван Рилски и Свети Константин Кирил Философ.  
Доказателството за последния са седмиците в житието му и знакът IYI .

http://bg-ottawa.ncf.ca